Изложба “Следващите 8”

Връзките между поколенията са относителни, особено в сферата на съвременните визуални изкуства, защото творците все повече боравят със стилови похвати “прихванати” от различни орбити на изкуството.
Липсата на изобразителни канони, емблематични в религиозното изкуство на предходните епохи, сега дава възможност на идеите в постмодернизма, да се преструктурират в по-различна тематика, а на жанровете, да си взаимодействат в един интердисциплинарен и често наричан синтетичен визуален език. Смесването на различни медии, като техника, като инструментариум стана типично за изкуството от края на ХХ в. Естетически в него се избягва възможния стилистичен хаос, защото визуалното внушение на творбата се обединява с текстуалния й концепт. Тази дуалност има решаващо значение за идентификацията на артиста, който по този начин, словесно, може да избегне анонимността си. Самите похвати отнесени, към неконвенционалните и към класическите форми на изкуство, могат теоретично да премотивират артистичната “хамелeонщина” на постмодернизма.
На този фон, богатството от стилове характерно за изкуството на поколението художници, чиято творческа дейност е започнала в средата на 70-те години на ХХ в, е основополагащо в определянето естетическата същност на съвременното българско изкуство. Стилово това са автори, които преминаха през бързата трансформация от тематично-идейна ангажираност на соцреализма, към медиаторската същност на асоциативно-метафоричния език на изкуството от 80-те години. В съдържателен план, те пренасяха образите като цитати от едно в друго изобразително пространство, като композиционно превръщаха произведението в ребус. Целият заряд на чувства и на асоциативни препратки, от изображението към реалността и към литературата, предаваше на образите разнопосочни смисли и символика. Това, беше изтълкувано от критиката, като обръщане към традиционните ценности в изкуството за постигането на единството на форма и съдържание. Сега подобен метод на компилация, който се осъществява посредством новите електронни медии, се използва при визуализация на авторските идеи със станалия емблематичен похват на копи/пейст – т.е. отново визуален цитат, но без задължително в него артиста да търси, или намира еднозначен съдържателен контекст с оригинала. Артикулацията с готови визуални модули се тълкува като признак/знак на информационна адекватност спрямо непрекъснато обновяващото се информационно поле. В себе си то носи същите асоциативно-метафорични отпратки към различни времена с техните различни познания, постижения и послания.
В този смисъл проф. Стоимен Стоилов и Венцеслав Антонов, доайени от поколението художници развили асоциативно-метафоричният език, с неговите богати съдържателни пластове и емоционални внушения, бяха последвани от друг тип творци, като Пламен Монев, които предадоха на изкуството си, свежест на възприятието, фантазия и лекота. Други като Венелин Иванов, не отстъпиха от конвенционалните парадигми в изкуството, но в пластиката си постигнаха нови форми на изразяване. Условно, това бе световен процес в изкуството на границата на второто хилядолетие и той “отвори” вратите към оригиналния творчески език на следващите осем млади талантливи творци, сред които са Диана Стоилова, чието изкуство става все по-ценено в чужбина, и най-младите Николай Недков, Венцислав Марков, Мария Казакова и Христина Цонкова, за които отворените граници, означават и изкуство без граници.
Постмодернизмът се породи от невъзможността, да се избегне реализмът във всичките му проявления, както това се вижда в картините на Лора Маринова и на последващите я млади – Анна Борисова и Юлия Бузилова, поставили фокус върху живот, вдъхновение и творчество. Неосъщественото бягство от реализма, или безсилието на съвременната живопис, да се оттласне от експресионизма в неговия социално-протестен образ, се илюстрира в живописните платна с еволюцията на стила на Юлияна Хичева.
Една от най-характерните черти на изкуството, а също и на неговите функции е да преодолява границите, дори тематично, то да се развива в една точка на стоене, както е в интимното по внушението си изкуство на Мария Чакърова. Търсенето на нови измерения в скулптурите на Стойчо Никифоров e постигнато посредством майсторската трансформация на класическа красота на формите. Израз на ентусиазма на творческия дух при Веселин Костадинов е неговия траен похват на преобразуване на пластичните форми в символи.
Изложбата, която ще бъде официално открита в сряда от 18,30 ч. в Graffit Gallery, събира шестнадесет визуални артисти представящи различни тенденции в изкуството днес. Те са от различни поколения и са обединени от идеята, да направят в двете посоки своя перспективен избор – от утвърдените стойности в изкуството на едно поколение варненски художници, към смяната на статуквото и новаторството при младите. Много често, това което най-сигурно ги свързва е професионалният им ценз на художници и творческият им импулс за изява. И защото категориите в изкуството се установени от историците на изкуството, а не от художниците, този избор на осемте за “Следващите 8”е направен не като стилова приемственост, а като духовна – таланта до таланта в една последователност белязана с безкрайност.
17.09.2014