Изложба “Нови лица” изложба живопис, скулптура, графика и бижута с участието на : Александър Бузилов, Анна Борисова, Васил Пенчев, Венцислав Марков, Георги Кенаров, Георги Митев, Гергана Цонева, Емилия Бояджиева, Марина Варенцова-Русева, Марина Маринова, Николай Недев, Николай Русев, Петър Велинов, Светослав Петров, Христина Иванова, Явор Григоров
Официалната история на изкуството представлява един голям разказ, който се конструира от по-малки сюжети – за отделни творци-демиурзи и техните творби, за различни течения и отделни школи. Един от тези сюжети проследява поколенческите особености, естетически и лични приятелства между авторите, оформяне на групи творци с обща културна визия. Конкретно тези сюжети остават в полето на т.нар. мейнстрийм – персонажи на историята. С амбиция за такъв исторически персонаж е групата “Нови лица”. Тя обединява четиринайсет автори, започнали своето познанство с едно общо елитно художествено учебно заведение – Национално Училище по Изкуствата „Добри Христов” – гр. Варна с преподавател Николай Русев. Всички те са представители на едно поколение – 80-те години на XX в. И към момента са млади, но вече и утвърдени имена, които могат да бъдат идентифицирани в художественото многообразие. Сборната изложба, носеща същото заглавие – „Нови лица” е първи опит за легитимиране на групата в културното поле. Тя се стреми да се поставят въпроси за начина, по които се пише историята на изкуството, налагат се авторитетите и се регистрират художествените явление. Всички участващи автори са дипломирали различни специалности, в различни висши училища, реализирали са се в редица самостоятелни и сборни изложби, но се събират около идеята за това, че изкуството изисква професионализъм. “От Праксител до Полаk, творецът е човек, който изработва нещо. Tворецът е този, който може да направи нещо, което останалите ще го направят зле или изобщо не могат да го направят” – т.е. изкуството изисква можене и тъкмо това можене дава свобода на автора да материализира идеите си в художествени произведения в нова модерна естетика. Затова тези творци застават като нови лица, за да заявят, че изкуството е не просто хрумване и вдъхновение, но и знания и можене. И има исторически причини за това. В Древна Елада е имало няколко понятия за “човек на изкуството” и всички те са носели смисъла на умение, изработване, техника, вещина и т.н. Обединени около тази теза, художниците се събират и представят в обща експозиция, всеки в различен жанр – пейзаж, натюрморт, фигурална композиция; различна техника – живопис, склуптура, графика, бижута и всеки със свои специфичен почерк.